Дето ази и да трая - за теб мисля и горя, в теб родих се и желая в теб свободен да умра. Дето ази и да трая - за теб мисля и горя, в теб родих се и желая в теб свободен да умра. [линк]
Регистриран: чт яну 08 2009, 06:10
Местоположение: София
съобщения: 98
Цар Симеон /Край Босфора шум се вдига/ - Иван Вазов
Край Босфора шум се вдига, лъскат саби, щитове, ето Симеон пристига, воеводите зове:
"Съберете се, войводи, храбри орляци безброй; много войски и народи паднаха под ножа мой.
Скоро гърда Византия ще да бъде в нашта власт, стягайте се смело вие, на пристъп щъ водя вас!"
В Цариградските палати разтрепера се Роман, прати дарове богати в Симеоновия стан.
"Не щъ дарове, ни злато! - гордо викна Симеон, - мойто царство е богато, златен е и моят трон.
Сам Роман да се представи, нека той да проси мир! Нека поклон ми направи, па видя-щем по-подир."
Мъчно, срамно на Романа; но какво да чини той? Веч войска му не остана, нито сърце зарад бой.
И разплакан той излиза из влахернските врата, с чудотворческата риза и с молитва на уста.
И когато той съгледа българските редове, гладни още за победа и за нови боеве -
той падна пред Симеона, унизено проси мир... "Остави ми само трона, давам всичко в тоя мир..."
Шумят войски и войводи, вей се българският стяг, Симеон умислен ходи, гордо гледа своя враг. ______________
____ Дето ази и да трая - за теб мисля и горя, в теб родих се и желая в теб свободен да умра. [линк]
Регистриран: чт яну 08 2009, 06:10
Местоположение: София
съобщения: 98
НОВОТО ГРОБИЩЕ НАД СЛИВНИЦА
Покойници, вий в други полк минахте, де няма отпуск, ни зов за борба, вий братски се прегърнахте, легнахте и "Лека нощ" навеки си казахте - до втората тръба.
Но що паднахте тук, деца бурливи? За трон ли злат, за някой ли кумир? Да беше то - остали бихте живи, не бихте срещали тъй горделиви куршума... Спете в мир. Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни, майко, бяха И твойто име само кат мълвяха, умираха без страх. Но кой ви знай, че спите в тез полета? Над ваший гроб забвеньето цъфти. Кои сте вий? Над сянката ви клета не мисли никой днес освен поета и майките свети.
Борци, венец ви свих от песен жива, от звукове, що никой не сбира: от дивий рев на битката гръмлива, от екота на Витоша бурлива, от вашето ура.
И тоз венец - той няма да завене, и тая песен вечно ще гърми из българските планини зелени, и славата ще вечно пей и стене над гробни ви хълми.
Почивайте под тез могили ледни: не ще да чуйте веч тръба, ни вожд, ни славний гръм на битките победни, към вечността е маршът ви последни. Юнаци, лека нощ! Дето ази и да трая - за теб мисля и горя, в теб родих се и желая в теб свободен да умра. [линк]
Регистриран: чт яну 08 2009, 06:10
Местоположение: София
съобщения: 98
Завета на дедите
Единъ завет оставили са нам дедите, - Велик завет, написан с кървав меч: - "Деца, на родний край пазете си земите От подъл враг, кат зениците на очите, - Бранете ги от близо и далеч!". . .
И тоз завет на миналото грял е в дните Кат дивен фар, и вожд той бил е драг На всички тез, кои загинаха в борбите За род, за родна чест, презрели суетите На грешний свят, презрели бащин праг.
И не ли той под родно знаме днес войските Събира пак? И не ли тоз свещен Завет на всички тям съгрява им душите И вика ги в борба неравна със вразите, Без жал да мрат за бащин край рожден? . . .
Един завет оставили са нам дедите, - Велик завет, написан с кървав меч; - "Деца, на родний край пазете си земите От подъл враг, кат зениците на очите, Бранете ги от близо и далеч!" Дето ази и да трая - за теб мисля и горя, в теб родих се и желая в теб свободен да умра. [линк]
